„Спирка в миналото“

"Спирка в миналото"

 Черно бял негативен филм
Сниман …1957 година.
Контактно копие от 6Х6 негатив.
Фотоапарат – любителски бокс „Altissa“.
Обектив – една оптична леща.

petar1944@abv.bg

*****************************************************************

„Самозадоволяване 1961“

"Самозадоволяване 1961"

Скъпи приятели, вчера 17.09.2009 г. (Вяра, Надежда и Любов а също така и ден на София), навърших 65.
На такава дата неминуемо човек се сеща за отминалите дни, за младостта и за това какво е направил и какво е оставил след себе си.
Надявам се, живота ми да не е отминал напразно. Най малкото… поне имам двама сина, Камен и Ясен.
Та се сетих, че първият ми фотоапарат беше един евтин бокс, награда за най много събрани вторични суровини от училище „Кирил и Методий” в Сеново, където учех до 7 ми клас. С този апарат ви представих снимката „Спирка в миналото”:
http://photo-cult.com/showpic.php?aut=Baj_Pesho&id=324593
След седми клас записах да уча в Художествената гимназия в София.
Там през 1960 – та година си купих „Смена – 6” Разбира се, като ученик бях изцяло зависим материално от родителите си. Имах желание да ми купят по хубав фотоапарат, но… парите не стигаха. През този период майка и татко се преместиха в Русе. От ЖП-то им дадоха две стаи в един кантон, на края на града. Баща ми работеше като железничар, ръководител движение в Русе, а през свободното време обработваха с майка ми 3 дк. земя, дадена по „самозадоволяването“,както това се наричаше тогава, между кв. Средна Кула и Русе.
Когато се върнех през ваканцията, баща ми казваше:
– Ела сине, да помогнеш да засеем късния царевичак, та хем магарето да има какво да яде, хем да видиш как се изкарват парите.
И аз работех и тайно се надявах, че ще ми купи „Вера – 3”. Така и стана, но след 2 години.
А сега ще представя тази снимка, снимана със „Смена – 6” на статив и самоснимачка. Не претендира за художествена стойност, но това е пътя ми във фотографията.
Филм – черно бял
Филма на тази снимка е проявен с Родинал,
концентрация 1: 50, t – 18 мин. И 20 С.

Фотоапарат „Смена 6”
1961 година

 

Петър Ехранов

17.09.2009

 

petar1944@abv.bg

******************************************************************

Мис Варна – 67

"Конкурс за красота - Мис Варна - 67 г."

„Конкурс за красота – Мис Варна – 67 г.“

 ……………………….­­/ Сериен фото репортаж /……………………….
През лятото на 1967 година, случайно присъствах на плажен конкурс за красота, за излъчване на „мис Варна”, който се провеждаше в ония години, на централния Варненски плаж. Като младеж с нормално за годините ми любопитство към женското тяло, съм изснимал неусетно три филма с красавици.

Тогава вече имах фотоапарат “VERRA-3”, с обектив “TESSAR” 2.8/50
Снимано на черно бял филм “ORWO NP 20”
Проявен с нормално работещ проявител.

 

 

petar1944@abv.bg

***************************************************************

„Раздяла – 67”

„Раздяла – 67”

В памет на Янка Кюркчиева

„На 19 април 2008 година ни напусна доайенът на българската фотография Янка Кюркчиева.
Нейното дело и личност ще оставят дълбоки следи в живота и професионалната кариера на няколко поколения български фотографи.“

   Не зная редно ли е да има такова описание за времето, и мястото когато е направена една снимка, но смятам, че всяка си има история и причина да бъде сега тук.

Току що, след конкурсен изпит по рисуване и български език, бях приет да уча фотография при Янка Кюркчиева.

Изпита не ми беше труден, защото бях учил в Художествената гимназия, която по това време се помещаваше в една стара къща на „Шипка” № 6. Сега там се издига изложбена зала.
Не мога да не спомена тази забележителна жена, тъй като тя е човека, който обърна представите на мнозина от нас , за фотографията изобщо и нейното жанрово многообразие. Аз се увличах от художествената фотография. Тогава малко се говореше за печалба от тази дейност. Знаехме, че всеки от нас, ще бъде разпределен някъде като завърши и това в по вечето случаи ще е началото на трудовата му кариера, а за заплатата, като на всички…
Та, Кюркчиева ни водеше на есенни и пролетни практики. Мога да спомена Мелник, Македония, Румъния и най вече в полите на Витоша.
От едно такова излетче с курса по фотография, произлезе и горната снимка, която ви представям.

Беше красива, златиста и кристално чиста, следобедна есен в полите на Витоша. От смълчаните склонове на планината струеше леко студен, но размесен със топли струйки, живителен въздух. Полегналите лъчи на слънцето проблясваха, но вече с по отслабена сила, между сплетените клони и очертаваха дългите и топли сенки на дърветата. Последните жизнени сокове на листата бяха снощи попарени от лека слана и днес, обагрените от златисто до червено листа падайки, плетяха чудно красив и колоритен килим покрай корените на доскорошния си дом.
За такава една раздяла…. исках да ви разкажа, чрез снимката… и песента по долу!

Филм черно бял, фотоапарат „Екзакта”, пръстени, обектив „Тесар”
Проявяване – нормално

Да поменем миналото с песен…                   \“Задръж ме за малко\“

petar1944@abv.bg

***************************************************************

 

scan0104

„Моля фото“

Снимката с още няколко, е поместена в списание „Българско Фото“ – брой 8 от 1971година, в рубриката Младежки фотоклуб „БФ-70”
Това редакторско резюме към снимките ми, тогава много ме вдъхнови да работя още по вече във областта на фотографията.

Ето и самият текст от списанието:

„Петър Петров
Peter Petrov

Младежки фотоклуб
„БФ- 70”

ПЕТЪР ПЕТРОВ
Каквото нарисува с молив, често го осъществява и с фотоапарата. Сигурно защото чувствува фотографията като особен начин за графично интерпретиране на действителността. А може би защото еднакво обича да се занимава както с живопис, така и с фотография – учил е в художествената гимназия, а сега завършва Техникума по фотография. Общото, което намира в двете изкуства, е, че изображението се изгражда и в двата случая върху плоскост.
Рисува, когато му е тъжно, когато е самотен. Защото в багрите намира утеха. Фотоапаратът пък събужда страстта му на ловец. Да улови интересния момент от по различна гледна точка – това го концентрира до краен предел.
Ако постигнатото в негатива не го задоволява напълно, после в лабораторията с помощта на маски, вкопирвания или друга техника търси да създаде нещо по-оригинално, по-действено.
Емоционалната настройка е главният двигател при фотографското му творчество.Разбира се, това не му пречи да работи и по предварително набелязан план. Тогава на всяка цена търси да осъществи замисления сюжет. Не обича да му позират, особено при
портрета. За него фотографията все повече се налага като едно ново изкуство с изключително големи възможности. С това ново и перспективно изкуство Петър Петров е вече неразривно свързан.“

Снимана е на черно бял филм „Orwo“. Сега я представям тонирана.

Петър Ехранов

petar1944@abv.bg