Снимките са авторски! За комерсиални цели на:

petar1944@abv.bg

 

Черно-бели филми и химии – проявител „RODINAL 

Поздравявам всички, които са се престрашили да навлязат в тайните на фотографския процес. Една територия, колкото загадъчна за начинаещи, толкова интересна и вълнуваща за напредналите.

Ще споделя впечатления от моя дългогодишен практически опит във фотографията. Теорията, която усвоявахме през 60 – те години на миналия век от нашите учители, (една част от които вече не са между нас) се преподаваше единствено чрез записки.

Фотографията и фотографският процес през своята 170 годишна история са претърпяли огромно развитие, както и свето чувствителните материали и проявяващите вещества.

Рожденният ден на фотографията се смята 7 януари 1839 г., когато френският физик Франсоа Доминик Араго съобщава пред Френската академия на науките, за откритият от Луи Жак Манде Дагер, и Жозеф Нисефор Ниепс, способ за запазване на фотографски образ – наречен дагеротипия.

Получаването  на образа, чрез тъй наречената камерата обскура (тъмната стаичка) е била известна още още в древния свят, като историята на този способ, може би започва от времето на Аристотел (384 г. пр.н.е.), който за пръв път наблюдавал образ, получаващ се чрез камера обскура, описвана по късно от различни учени от древноста, като Абу Али Алхазен, Албертус Магниус и Леонардо да Винчи (1452 г.)

Някой ще попита, какъв е най хубавият филм, който да използвам? Не може да има универсален филм или любим филм, защото филма се използва в зависимост от предназначението му. Дали ще бъде филм за художествена фотография, за технически цели, рентгенография, негативни, позитивни, цветни, обратими и т. н… разнообразието е голямо. Точно поради тази причина, не можем да имаме и любим проявител или по точно казано, проявител, който да става за всички филми. Обикновено, производителя на филми дава и препоръка с какъв проявител е най удачно да се третират неговите емулсии.

Ще се спра на проявителя RODINAL  или познатият с друго търговско наименование R – 09 (рецептата им е една и съща) е проявител на фирмата AGFA Ще се спра на Родинал, не само защото е проявител който използвах най много в моята младост, (от 1961 година насам.) а и защото това е един забележителен и добър проявител.

  RODINAL

А и както четох някъде отзиви и писаното за него, е охарактеризиран като – “Вечно младия „RODINAL”

Филма на тези снимка е проявен с Родинал, концентрация 1: 50, t – 18 мин. И 20 С.

http://photo-cult.com/showpic.php?aut=Baj_Pesho&id=362155

http://photo-cult.com/showpic.php?aut=Baj_Pesho&id=367249

Това е един много сполучлив проявител, който се произвежда вече над 100 години.
Основни характеристики на Родинала – икономичност, широк диапазон на разреждане, позволяващи висок контраст, така и малка зърнистост и мека градация на полутоновете. Основните характеристики на Rodinal – a  са: ефективност, широк диапазон на разреждане, постигане на висок контраст, както  финес, мекота и градация. Родинал дава добра контурност и  рязкост на изображението.  Контрастноста  се регулира посредством изменението на съотношението при разреждането на концентрата, а така също и от времето на проявяването и температурата.  Разреждането, се прави по инструкция: 1 част концентрат до 25 или 50 части вода. В практиката се използват, както и високите разреждания – 1:75, 1:100 или дори 1:200. Водата преди разреждането трябва да бъде темперирана до 20C.  Най-добре е да се използва дестилирана вода, за разреждане. Срока на годност е 2 години в оригиналната опаковка.  Въпреки това, практиката   показва, че концентрата може да се съхранява много по-дълго. За проявяване да се използва само пресен разтвор след което да се изхвърля. (Тъй като е нетраен и бързо се окислява.) Разреденият проявител не търпи съхранение. 500 мл концентрат е достатъчен за около 50 филма (лайка или рол.). След отваряне на концентрата е препоръчително да се използва в рамките на 6 месеца. Вярно, че е сравнително скъп, около 35 евро, за 500 млл.,но си заслужава.

Когато проявявам филми, използвам обикновено три дози. В първата приготвям проявителя, готов за работа и темпериран до необходимите градуси. Във втората наливам междинния ( прекъсващия разтвор – това е обикновено вода – една корекс доза и 10 –15 млл. ледена оцетна к-на, може и оцет или лимонтозу. В третата е готов фиксажа за филма.

Ако в помещението температурата е различна от 20 С, можем да сложим корекс дозите с разтворите в по големи съдове с вода, която е темперирана на 20 С. Така за по дълго време, ще можем да запазим нужната температура на разтворите.

В корекс доза с корекс лента, можем да проявим едновременно два черно бели филма, като ги поставяме гръб с гръб. Това ми беше обичайният начин на проявяване, тъй като се събираха доста филми, а това пестеше време.

Ако сте начинаещи, преди да започнете да проявявате отговорни и ценни филми, необходимо е отначало да се опитате да заредите корекс дозите със стари проявени и изсушени вече фотоленти (т.е. сухи тренировки, без проявител в дозите, защото зареждането на филмите с корекс лентите и филма, става на абсолютна тъмнита). Когато това стане рутинна практика и лесно да я вършим в пълна тъмнина, а това след известна практика наистена е лесно, пристъпваме към истинското проявяване.

Когато потопим макарата с навития филм в проявителя, чукваме няколко пъти цялата затворена вече корексдоза върху плочките на мивката. По този начин караме полепналите въздушни мехурчета върху филма, да се отделят от него. В противен случай, там където е било въздушното мехурче, филма не се проявява или се проявява много слабо и се получава дефект.

Характерното при проявяване с Родинал, което не е задължително при другите марки проявители, е следното: През ПЪРВАТА МИНУТА, макарата с филма се върти непрекъснато! След това се превърта на всеки 30 секунди. Това е необходимо, щото при проявяването на местата където е действала светлината, се образува колоидното сребро и проявителя се изтощава бързо а с въртенето се осигурява пренос на пресен неотработен още проявител. В противен случай изображението ще остане недопроявено, вяло с нисък контраст.

Поради използване на парааминофенол в концентрата на Родинала, проявителя може да предизвика дразнене и алергични реакции. Избягвайте контакт с кожата и очите. Добре е да се използват защитни ръкавици и очила.  Ако има попадане в  очите, измийте обилно с вода. Да се съхранява на недостъпно за децата място.

След проявяването, филма се прехвърля във стоп банята за около 1 – 1.5 мин. Целта е да се прекъсне проявяването и да се намали вкарването на проявител във фиксажа.

Фиксирането е процес, при който останалият непроявен сребърен халогенид се превръща в лесно разтворима сребърна сол и след това лесно се отстранява при окончателното 30 минутно миене на течаща вода.

За разлика от проявителя, фиксажа може да се използва по дълго време и за това  се налива в стъклени или пластмасови съдове и може да се използва повторно.

Фиксирането се извършва за около 10 минути, като първите 5 трябва да бъдат в пълна тъмнина, след които фиксирането може да продължи на светло, но не бива да се прекратява, защото след петте минути фиксирането продължава, като неосветените сребърни халогениди, както казахме, се превръщат в разтворима сол.

Ще кажа и няколко думи и за по дългото фиксиране, защото виждам, че и това се подценява от някои „колеги” като казват че няма значение по дългото стоене на филма във фиксажа.

Престояването на филмовия материал в нормално работещ фиксаж, по дълго от определеният срок, променя осезаемо негативното изображение, като го прави по контрастно, увеличава осезателно назърнеността (така, сега наречения шум) на негатива с една дума, може да провали първоначалният ни замисъл.

Преди сушенето, филма може да се потопи в 5% разтвор на Filpon – Ф 905, които спомага водата от лентата да се отича напълно и да не остава по филма на капчици, които след изсъхването стоят като петънца, особено при варовити води.

Прилагали сме също така и следното. За по бързо съхнене на филма, след измиването се потапя в 70 % спирт, за около ½ минута, което спомага за по бързо изсъхване на филма.

Специално аз съм привърженик на саморъчното приготвяне на проявителя и фиксажа, но това е още по дълга тема…

Не знам редно ли беше да пиша толкова подробно описание на нещо, което можете да намерите и в интернет, но вече го написах….

Поздрави и приятно забавление с фотографията!

Петър Ехранов

2009 г.

petar1944@abv.bg

****************************************************************** 

*******************************************************************

 

 

 

Фотографска изненада

Случи ми се нещо, което ще го нарека куриоз.

Наскоро се сдобих със “стар” фотоапарат от базар, чрез интернет, носещ името “Zeiss Ikon – Boks Tengor” – 6х9.

ZEISS IKON Box-Tengor 54/2 Late version 1934-1938 Allemagne

Когато го получих, с удоволствие и радост констатирах изключително запазения му външен вид, без следи от употреба, с работеща механика и съхранена оптика. Дори си има прекрасно запазен калъф, тип ракла и на закопчалката е изписана фирмата “Zeiss Ikon”.

 BoxTengor[1]

 IMG_3673+--

Радоста ми беше голяма, но още по силна стана, когато видях, че е зареден с филм, от който оставаха неснимани още 4 кадъра от всичките 8. На тъмно извадих филма, навих го на началната ролка и видях, че е стар филм, с червена пилотна хартия и ми напомни на детските години, когато снимах с един бокс “Altissa”

"Altissa"

„Altissa“

През 1955 г. в училището където учех, имаше планирано съревнование за събиране на старо желязо с обявена награда. За победителя бе обявена награда – двуседмичен лагер, почивка в Карлови Вари.

И ооо…, радост, бях първенец! Победих! Спечелих! Ама беше и голямо мъкнене на железа, ламарини и боклуци.

Обаче, дойдоха някакви представители от окръжния комитет и… вместо Карлови Вари, ми поднесоха фотоапарата, за който споменах по горе. Така се разминах с чужбината.

На моето място, както разбрах по късно, заминал синът на партийният секретар на окръжния на партията.

Но както казват, всяко зло, за добро. Аз от малък съм свикнал да  се примирявам. Колкото… толкова. Бедни години бяха…

Преди тази случка, бях снимал с апарата на баща ми, някакъв стар мехов – “Feba”, но винаги под зоркия му поглед. Сега е на първо място в колекцията ми и има емоционална стойност.

"Febba"

„Febba“

Така не разбрах на коя фирма е производство. И има един такъв шибан формат (5х8 см.), че нямаше тогава филми за него и помня, че баща ми режеше и пригаждаше от тези, които се продаваха – 6х9. Беше му спомен от германските войници, които бяха окупирали Македония през 43 –та, и заминаваха за източния фронт.  По това време, той като железничар, е бил командирован там от Русе, в новите предели на Велика България, в с. Огненци, недалеч от Скопие и апарата му бе от тогава…

И както казах, всяко зло за добро! Вече си имах свой фотоапарат.

Този филм, в “Boks Tengor”-а, ми напомни за онова време. Реших, че предишният собственик е заредил филма преди десетина или двадесет години и го е забравил. Изснимах последните кадри из центъра на Русе. Сега обаче следваше решаващия момент, с какъв проявител да го проявя.? Намерих една две рецепти, които се препоръчват за филми с просрочен срок на годност и един за воалирали филми. Едната вече съм я пробвал и дори на последък все нея ползвам – за просрочения срок. Направих следния проявител, като проявих с него половин лайка филм 35 мм, (естествено стар филм).

 img243

    Резултата обаче малко ме разочарова, защото негатива излезе слабичък. Направих нов проявител от същата рецепта, като увеличих малко хидрохинона и прибавих малко ускоряващо вещество – калиев карбонат (поташ). Оставих до да отлежи 24 часа.

Днес е време да проявявам. Никога не помня да съм изпитвал такова вълнение… Може би има защо. От практика знам и проявявам ролфилмите 1 път и половина по вече от обявеното в рецептата (така се проявяват и сниманите филми със светкавица), та… завиших времето, че отпуснах още малко и от мене.  Ами… получи се. Този път е по плътно изображението. Но тук ще ви покажа и какво се казва дефект, при недостатъчно ниво в корекс дозата. По навик проявителя го разтеглям не за литър, а за половин. Така пестя химикали, а и нивото е достатъчно за лайката, но не и за ролфилм…

Когато бях вече на светло, а филма във фиксажа, разгледах края на пилотната хартия. Имаше емблема на Agfa и препоръка на каква хартия да се копират снимките. Това ме озадачи! Тази хартия се е произвеждала преди войната??  Agfa Lupex, Agfa Brovira?

 IMG_3664+--

IMG_3666+--

    Потърсих в интернет и попаднах на следното сведение. Въпросната хартия се е произвеждала по времето на втората световна война.

Ето още подробности:

AGFA Photopaper AGFA Photopaper
AGFA (Actien-Gesellschaft für Anilin-Fabrikation” was founded in 1867 in Berlin and in the beginning produced only chemical compounds for photography. After 1913 the company offered also photo paper. From 1964 onwards it became Agfa-Gevaert GmbH. AGFA photo paper belonged to the most used photo paper before 1945 apart from LEONAR. The most common ones were AGFA-Brovira and AGFA-Lupex, which were produced also after 1945 but with a different logo (see the following photos). AGFA (Actien-дружество за Anilin-Fabrikation „е основана през 1867 в Берлин и в началото, произведени само химични съединения за фотография. След 1913 фирмата предлага също и фото хартия. От 1964 г. насам той се превърна Agfa-Gevaert GmbH. AGFA фото хартия принадлежал до най-използваните фото хартия преди 1945 освен LEONAR. Най-често такива са AGFA-Brovira и AGFA-Lupex, които са били произведени и след 1945, но с различно лого.

Ето още малко информация:

Видове хартия
AGFA AGFAFounded in 1867 in Berlin the “ Actien-Gesellschaft für Anilin-Fabrikation “ shortly called AGFA first only produced chemical liquids for photographic purpose. Основана през 1867 в Берлин на „Actien-дружество за Anilin-Fabrikation“ кратко нарича AGFA първия произвежда само химични течности за фотографски цели. From 1913 on, they also produced papers. От 1913 върху, те също се произвежда документи.The firm’s main factory was located in Berlin. Фирмата Основната фабрика е разположена в Берлин.

In 1952 the firm was new founded as Agfa AG Leverkusen, a daughter of the chemical industries firm Bayer Leverkusen. През 1952 г. фирмата беше създадена нова, както Agfa AG Leverkusen, дъщеря на химическата промишленост фирмата Bayer Leverkusen.

In 1964 a fusion with the belgian firm Gevaert took place, which resulted in the new firm name Agfa-Gevaert GmbH. In this fusion also Mimosa, Leonar, Perutz and some smaller german firms were „swallowed“ by the new brand „Agfa-Gevaert Group“ През 1964 г. сливане с белгийската фирма Gevaert е място, което доведе до нова фирма име Agfa-Gevaert GmbH. В този синтез също Mimosa, Leonar, Perutz и някои малки германски фирми бяха „погълнати“ от новата марка „Agfa-Gevaert Група “

Before 1945 AGFA-papers, like Leonar, were the most used papers in germany. Преди 1945-AGFA книжа, като Leonar, са най-използваните документи в Германия.

Another factory of Agfa was located at the town WOLFEN in east-germany (Sachsen-Anhalt). Друг завод на Agfa се намира в град WOLFEN в източно-Германия (Саксония-Анхалт).

Between 1945 and 1953 Agfa also produced there. Между 1945 г. и 1953 Agfa също произвеждат там. In 1954 the factory at Wolfen was taken over by the east-german gouvernment and named VEB Filmfabrik Agfa-Wolfen. През 1954 г. в завода в Wolfen бе поет от източно-германски gouvernment и името VEB Filmfabrik Agfa-Wolfen. However Agfa continued production there until 1964. Въпреки това Agfa продължи производството там до 1964 година.

In 1964 the factory at Wolfen was completely under the authority of east-germany and the trade-sign was changed to ORWO. През 1964 г. в завода в Wolfen бе изцяло под контрола на Източна-Германия и търговския знак бе променен на ORWO.

ORWO stands for OR iginal WO lfen. ORWO щандове или iginal WO lfen.

ORWO was THE main producer of photographic films, liquids and papers in east-germany until 1989 ORWO е основен производител на фотографски филми, течности и книжа в Източна Германия до 1989 г.

Този факт много ме развълнува и това е причината да го споделя с всички вас. Смятам това за интересно събитие! Толкова стар филм?Правя извода, че камерата е била заредена с този филм преди 60, 65 години, т. е. По времето когато съм се раждал и е престоял всичките тези години в някой шкаф? Може да е била заредена и по късно, но филма е произведен тогава? А може да е сменила и някой и друг собстеник, или колекционер и накрая е попаднала при мен. И след толкова много години, както се оказа, емулсията си е запазила свойствата.

Наричам това фото куриоз, а защо не и сензация? Но във всички случаи това е реклама за фирмата “Agfa”.

Ето и две снимки от филма:

Русе - център. Снимано през май 2009 г. на филм произведен през 1944 - 45-та год.

Русе – център. Снимано през май 2009 г. на филм произведен през 1944 – 45-та год.

Русе - център. Снимано през май 2009 г. на филм произведен през 1944 - 45-та год.

Русе – център. Снимано през май 2009 г. на филм произведен през 1944 – 45-та год.

Вярвам, че и други колеги през своята практика са се сблъсквали с куриози или други необичайни случки. Не е лошо да споделят, да разкажат за тях.

Ще ми е интересно да вземете отношение по горния случай и да чуя мненията ви.

05.05.2009 г.

Петър Ехранов

petar1944@abv.bg