Search
Archives

Archive for март, 2010

Снимките са авторски! За комерсиални цели на:

petar1944@abv.bg

Охрид 68 - Панорама

Охрид 68 – Панорама

   Представям една панорама на град Охрид от 1968 г., правена от ръка и от лодка, на път за църквата „Св. Йоан Канео”

Времето беше доста рошаво, но и кратко.

Подробно описание за Охрид и екскурзията:

http://photo-cult.com/showpic.php?aut=Baj_Pesho&id=374402

Охрид -1.Църквата Св. Йоан Канео; 2.Робевата къща музей; 3.Стария град

Охрид -1.Църквата Св. Йоан Канео; 2.Робевата къща музей; 3.Стария град

Триптих

Снимка 1. Черквата „Св. Йоан Канео“.

Тя е уникално живописно видение. Изящно е разположена на една крайбрежна скала над охридското езерото под останките на школата на св. Климент, западно от Канео – стар рибарски квартал на Охрид, на който е кръстена. Била е съборна манастирска черква, но манастирът е бил разрушен през време на османското владичество. Самата черква е запустяла през ХVII век

Снимка 2. Робевата къща.

Робеви били стар български род. Търговската къща, е построена през XVIII в. от Стефан Робев. Поддържали връзка с много български възрожденци, участвали в борбата за българска църковна независимост. Наследниците на Робеви дарили богатия семеен архив на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. На табелката на вратата пише „НАРОДЕН МУЗЕJ – ОХРИД”

Най интересното е, че къщите са обитаеми. (По онова време и както разбирам и до днес.)

(Снимката „Робевата къща” е поместена в списание „Българско Фото“ – брой 8 от 1971 година, в рубриката Младежки фотоклуб „БФ-70” – Петър Петров)

Снимка 3. Стария град.

Уличките са тесни, напомнят Търново или Стария Пловдив в България.

(Ако това ви отегчава, не четете по надолу!)

 Охрид – 1968 – екскурзия или учебна практика?

   Едно от най интересните и с нетърпение очаквани мероприятия на фотоучилището към полиграфическия „Юлиус Фучик” в София, бяха есенните и пролетни практики (така наричаните сега,  фотопленери) и екскурзиите зад граница. (Те се коментираха, в будната софийска младеж така,  както се коментираха тогава и прочутите „Новогодишни балове“ на Художествената академия, но за тях по късно.)

Бяхме почти завършили първи курс. Бяха дни от пролетният и живителен, изпълненият с вълнения, месец май. Годината 1968-ма.

Година на интересни международни и политически събития. Тогава е Американската инвазия във Виетнам. Но в началото на 1968 г. след офанзивата „Тет“ (виетнамската нова година),  комунистическите партизани завладяват по-голямата част от провинциалните столици на страната и оперират в района на американското посолство в Сайгон. За Америка това е обрат във войната.

Париж, началото на май, 1968 година. Стачки, улични боеве, демонстрации, хаос. Студенти демонстрират срещу консервативното общество, авторитарните власти и срещу империализма и особено срещу войната във Виетнам.

   Годината 1968-ма, за Запада беше годината на студентските бунтове. На Изток тя се запомни с Пражката пролет и опита на реформатора Александър Дубчек да придаде на социализма по-човешко лице.

София трескаво се готвеше за „Международния младежки фестивал“.

През август 1968 българските участници в IX Световен младежки фестивал издигат лозунга: „СССР – опора на световния мир!“

През 1968 г. е основана Британската рок група „Лед Цепелин и  рок групата „Дийп Пърпъл”.

   В България се създава рок групата „Щурците”, след общо запитване по Б Н Радио, след като бандата на „Бъндараците”се разпада през 66 та година..

Бийтълс започват да записват своя „Бял албум.

Осуетено е тяхното идване за фестивала в София.

Да изреждам ли още…

Финалната фаза на Европейското първенство по футбол през 1968 година се провежда в Италия.

 В Гърция вилнее военната хунта!

Следващата 1969 г. човек стъпи на Луната!

На фона на всичко това ние растяхме, обучавахме се и се любехме… и както някой беше казал: Израснахме с Бийтълс, въпреки „Пред нас са блеснали житата…“

В това историческо размирно време, се състоя нашата екскурзия. Потеглихме към западната ни граница с трепета за срещата ни с окаяната ни и изоставена сестра Македония.

Беше ми първото излизане от България. Вълнение… огромно!

Гласях се за чужбина… но когато слязохме от автобуса в Скопие, ако не бяхме минали границата и митницата, нямаше да разберeм че смe в странско. Надписите по магазините си бяха на български…(кирилица) и разговаряйки със случайните минувачи си се разбирахме съвсем лесно. Все едно че сме в Петрич или Мелник. Разгледахме Скопие и продължихме към Охрид.

Бленуваният град

   Старопрестолният, красив и митичен град на Самуиловата  България – Охрид, е разположен на източния бряг на Охридското езеро, на 180 км. западно от Скопие.

Кацнал е на вдаденят в езерото нос и на два хълма. Къщите му са бели, с обрулени от ветровете и опалени от южното слънце, винено червени керемиди. Над покривите се издигат куполите на христиански и мюсюлмански храмове. Всичко това се отразява трептейки в тюркоазените води на красивото Охридско езеро.

Никога няма да забравя среднощното къпане в това незабравимо място и започналия по това време роман, макар и краткотраен…

Старопрестолният град Охрид

   За първи път градът се среща под името Лихнида, който е разрушен от земетресение през 526 г. пр.н.е. Славяните заселват областта през VІ век сл.н.е. През 30-те години на VІІ век от Дунавска България идват и прабългарите начело с хан Кубер и се настаняват в Долна охридска земя или Долна България. По традиция те дават на своя си език нови имена на планини, реки и градове. Тогава се появява и името Охрид – произлиза от „окхро“ и означава „злато“.

При цар Самуил, Охрид е столица на България и престолен град на Българската патриаршия. Четвърта столица на България.

Много може да се разказва за Охрид и историческата слава на българската история по тези земи, но нямам това за цел.

Нашата екскурзия беше към своя край. Направихме си снимките и търговийката. Чернобелите филми, от които имахме в изобилие и в България струваха по малко от левче, тук се харчеха 4 -5 пъти по скъпо. Спомням си, че си накупих ризи, обувки – много хубави – плетени от кожа, а най вече грамофонни плочи – около десеттина и един хит на Том Джонс – Дилайла. Той тогава не беше хит, но като се върнахме в София, след два три месеца всичко живо пееше Дилайла…

 http://www.youtube.com/watch?v=sI5LWwC-cE8

 

Цветен негативен филм – (Вероятно Съветски… няма никаква маркировка по негатива) и черно бял негативен филм – „ORWO S – NP 20”

Фотоапарат: „Exakta – VX 1000”

Обектив: Tessar 2.8/50 

Приятно слушане и гледане… ако ви хареса.

Поздрав – Петър Ехранов

petar1944@abv.bg